ЛЮТЕНИЦА ОТ ПЕЧЕНИ БЕЛЕНИ ПЕПЕРКИ И ПАТЛАДЖАН БЛАГА

ЛЮТЕНИЦА – ТЪРСЕН ЕЛИКСИР
Еликсир е вълшебно питие, което средновековните алхимици търсели, като вярвали, че то може да удължи живота на човека

Тъй както немного известният композитор Мартини написа своя „Любовен еликсир” и музиката му стана любим мотив на песни, откровения и желано преживяване алкохолното питие със същото име може в определени случаи да се нарече „еликсир на живота”, така и неизвестната, примитивната, нереспектираща, скромна българска лютеница придобива своя синоним „еликсир на храните”.
В България тя придобива такова масово потребление, че щандовете за нея в супермаркетите са сравними или по-големи от тези на всички други плодови и зеленчукови консерви взети заедно. Там трябва да се прибави и трудното за пресмятане количество „Домашна лютеница”, произвеждана от много български домакинства в домашни условия за лична консумация.
Лютеницата е един от националните символи на България в хранителния бранш.
След икономическата криза на XX век, 1930 г., в България започва усилено масово производство на домати и червени пиперки за вътрешно потребление, за износ и за консервната промишленост. Едновременно с това и главно преди и по време на Втората световна война започва масово да се произвежда и бързо придобилата известност българска лютеница. Тя има наченки и разновидности в смес с различни други зеленчуци и дълго преди това, но класическото й изпълнение е от печени белени червени пиперки, домати и при желание малко печени белени патладжани. Добавя се малко количество олио и подправки – не повече от две. Захар не се добавя, тъй като българските червени пиперки, сорт „Капия” съдържат разтворими сухи вещества 9 %, от които половината са захари, а съдържанието на витамин „С” е около 180 mg/% - около три пъти повече от лимоните.
Българската лютеница в класическия си неподправен вид има чудодейни хранителни, диетични и дори лечебни свойства.
Обогатената в днешни дни наука за храненето установява нейната голяма химико-биологична стойност. Много от съдържащите се в нея вещества са едни от най-необходимите за правилното развитие, поддържане и възстановяване на човешкия организъм. Плодовите захари, киселини, витамини, минерални соли, микроелементи и други вещества, съдържащи се в българската лютеница са лесноусвоими като градивен и енергиен източник. Облекчава се обмяната на веществата, пектинът свързва и изнася от организма отпадъци, работоспособността се повишава, настроението е добро.
В голяма степен се задоволяват биологичните потребности на човека, възникващи от интелектуализираната и усложнена ежедневна трудова дейност, свързана с голямо умствено напрежение и психологическо натоварване.
Класическата българска лютеница е висококачествена храна. Тя се използва за директно хранене с хляб и евентуално сирене, превъзхожда кетчупа като добавка към картофи и други храни. Може да се използва като гарнитура, добавка, подправка и др.
Тя има много приятен вкус, интензивен слабо тъмен червен цвят, апетитен аромат, мажеща се консистенция. Няма човек, който след като е ял лютеница да не е останал възхитен от нея, харесал и похвалил. Много хора толкова много я харесват и проявяват интерес към нея, за да си я правят сами в домовете си. Ентусиазмът им бързо се понижава, когато научат как тя се произвежда. А това не е лесно, не е бързо и в домашни условия се прави в малки количества.
Подбрани, добре узрели, интензивно червени пиперки, сорт „Капия” се измиват, пекат се до изгаряне на кожицата им, обелват се, махат се дръжките им, отделят се семенниците им, смилат се на волф-машина.
Доматите се смилат и прецеждат (пасират) за отделяне на кожицата и семената им.
Патладжаните – също като пиперките.
За любителите на пикантното може да се прибави малко количество люти пиперки.
Трите продукта започват да се варят в подходящ съд до сгъстяване, прибавя се малко слънчогледово олио и подправките. След разбъркване и кратко варене готовата лютеница се пълни в буркани, пастьоризира се и охлажда.
Годна е за съхранение до 3 години.
Българският и европейските пазари предлагат голямо разнообразие от лютеници. Някои от тях са чужди – от Сърбия, Македония, Турция и др. Повечето от тях се отличават от класическото изпълнение: имат снижено съдържание на печени пиперки; заместват се изцяло с концентрирано пиперково пюре, често не се пастьоризират; добавят им се странични съставки, подправки, овкусители и подобрители; не се варят и концентрират, не се пастьоризират класически и др.
Така за предпочитане е да се търси класическата лютеница. А тя лесно се познава?
Моля, любителите на хубави здравословни храни да помнят и спазват това.

Професор Любомир Николов Генчев